Цели на проекта

За разлика от класическата генеалогия, изследваща родословието от преки писменни и устни източници до десетина поколения назад, то новосъздадената наука проследява генетичния произход на всеки от нас по пряка бащина (златна) или майчина (съребрена) линии до приблизително 2000 поколения, т.е. до около 65-75 000 години назад. За целта се правят два типа генетични анализи :
1/ Y-DNA- анализ изследващ Y-хромозомата, намираща се в ядрото на клетките.
Този тип анализ проследява пряката бащина линия и се прави само на мъже, тъй като при жените тази хромозома липсва. Съответно ако някоя жена иска да изследва бащината си линия, то теста трябва да бъде направен от брат ù, баща ù, чичо ù, племенниците или братовчедите ù по пряка бащина линия ;
2/ mt-DNA- анализ изследващ митохондриите, намиращи се в цитоплазмата на клетките. Този тип анализ проследява пряката майчина линия и се прави както на мъже, така и на жени.

- Как се взимат пробите?

В поръчания от лабораторията комплект се намират 2 или 3 стерилни пръчици, завършващи с гребовиден тампон и съответно същият брой шишенца с консервираща течност. Втривате всяка от пръчиците минимум по половин минута във вътрешната страна на бузата, за да насъберете слуз и клетки от лигавицата. Тампоните се поставят в шишенцата и двете (или трите) проби се изпращат по пощата чрез предварително адресирания омекотен плик до лабораторията.

- Какво  представляват анализите?

Всяка проба е индивидуална, анонимна и се регистрира с баркод (идентификационен номер). След получаване на пробите се създава досие и тe се регистрират. Клиента получава потвърждение по електронната cи поща. Пробите се поставят в микро-центрофуга и се прави разделяне на белтъците по моларна маса. Изолира се ДНК. Прави се анализ чрез магнитен резонанс, в резултат на което се получава спектър от пикове, имащи различен интензитет и разпределени по различен начин при всеки индивид. След двавесет годишни изследвания генните инженери установяват, по разпределението на характерните пикове (мутации) че цялото човечество води началото си от много малък брой индивиди, населявали района на Етиопия  преди около 65-75 000 години назад. Те успяват много точно да проследят миграциите им във времето, да създадат родословно дърво на цялото човечество и да разпределят хората по тяхните характерни мутации в двайсетина групи (клона на родословното дърво), наричани хаплогрупи. Създадена е унифицирана база данни, носеща името на университета в Кембридж, която регламентира коя хаплогрупа с какви мутации се характеризира. Съответно хората принадлежащи на една хаплогрупа имат общ прародител.

- Какви резултати се получават?

1) Получавате името на хаплогрупата или на под-хаплогрупата, към която принадлежите, в зависимост от това колко точен анализ сте си направили;
2) Получавате таблица с STR* стойностите (маркерите) при Y-хромозомния анализ и характерните мутации при митохондриялния анализ;
3) Получавате карта с миграциите на вашия ген;
4) Получавате сертификат.

- Какви анализи могат да се направят?

1) На Y-хромозомата:

- Y-DNA12- изследват се основните 12 маркера, необходими за определяне на хаплогрупата. Внимание: пълното съвпадение на 12-те маркера на двама души не означава категорично, че те са роднини, особенно ако произлизат от съвсем различни географски райони- такива случайни съвпадения са рядкост и са възможни благодарение на правите и обратни мутации;
- Y-DNA25- изследват се основните 25 маркера за определяне на под-хаплогрупата и родствена връзка с трети лица;
- Y-DNA37- изследват се 37 маркера, определя се под-под-хаплогрупата и степента на  родствена връзка с трети лица;
- Y-DNA67- изследват се 67 маркера- пълният спектър на мутациите и най-точно се определя родствената връзка с трети лица. При пълно съвпадение на маркерите категорично хората имат много близка родствена връзка; например: баща и син, братя, племенник и чичо, първи или втори братовчеди, тъй като Y-хромозомата търпи средно по една мутация на всеки 500 години.

2) На митохондриялната ДНК :

- mt-DNA - изследват се мутациите в HVR1;
- mt-DNA Plus - изследват се мутациите в HVR1 и HVR2;
- mt-DNA Full Sequence- изследва се пълния спектър от мутации в HVR1, HVR2 и HVR3.

- Какъв анализ да си направим?

Изберете анализа, който най-добре отговаря на вашите интереси. Направете си най-обикновения 12 маркерен Y-DNA12 анализ за да си определите хаплогрупата и се регистрирайте в различните бази данни. Ако намерите генетични роднини, вие можете допълнително да си направите по-подробен анализ, тай като вашите проби се съхраняват 25 години. Ако пък искате да установите генетична връзка между два рода, изследвайте по един представител от всеки род с Y-DNA37 анализа.  

- Как се тълкуват резултатите?

Анализите се тълкуват лесно ако принадлежите към някоя от по-популярните хаплогрупи, като например най-разпространените балкански E-V13 и I2a2. Въпреки всичко предлагам на тези, които не са се занимавали по-задълбочено с тази наука да не бързат да правят прибързани изводи, преди да се консултират, тъй като те могат да се окажат грешни.

Заключение :

За да намерите ваши генетични роднини е необходимо участието на голям брой хора. От получените резултати може да се направят следните заключения :
- да се изградят родословни дървета на различните хаплогрупи ;
- да се изчисли степента на родственост между различните участници ;
- да се види спектъра на вариации на гените;
- да се види географското разпределение на гените ;
- да се види процентното разпределение на хаплогрупите, съответно процента на преки потомци на българи, траки, славяни, келти итн. ;
- да се направят важни изводи, потвърждаващи или отхвърлящи различни исторически факти ;
- да се види родствената връзка между известни възрожденски родове ;
- да се открият генетични връзки с потомци на българи, населяващи територии, през които са преминавали древните българи и по този начин да се добие представа за миграциите на различните групи хора.
-------------------------------------------------
* - Short Tandem Repeats- стойността показва броя повторения на няколко основни поредици от аминокиселини.
**- Hyper Variant Region- участък, който се изследва, тъй като търпи чести мутации.